Психологът д - р Менис Юсри : Научете децата си , че щастливите хора постигат мечтите си

Д - р Менис Юсри е водещ фасилитатор на фондация „ Същност " . Работи като фамилен и системен психотерапевт и психолог и 15 години като супервайзър
към Британската национална здравна служба . През последните 20 години египтянинът създава и води семинари за личностно развитие в Европа , САЩ ,
Латинска Америка и Близкия изток . Докторът казва , че в момента не идва нова раса деца ,
а всичко се свежда до силната духовна връзка на детето с майката .
Това прави децата различни . „ Още преди да се родим и като съвсем малки деца , нашият опит със света и с родителите ни се е оформил по начини , за които дори не подозираме .
В началото мозъкът ни не е бил достатъчно развит , за да разбере преживяванията ни , и затова те са останали в нашето подсъзнание .
Днес , като възрастни , някои от реакциите ни в различни ситуации са продиктувани от миналото . Те са се превърнали в автоматични защитни рефлекси ,
които понякога ни пречат да постигнем онова , което желаем “ , казва докторът .
В книгата си „ Отвъд скритите спомени “ той разкрива мощните невидими влияния ,
които определят нашите действия , обвързват ни с миналото и ни закотвят в настоящето . „ Майката е портал към живота . Още преди да се родим , ние възприемаме света
и емоциите й . От първия миг , в който майката види детето си , тя определя неговия начин на живот . Чрез привързаността си и общуването бащата също разкрива несъзнателните си вярвания и ценности и по този начин допринася за създаването на реалността на детето . “

Д - р Юсри , как да възпитаваме щастливи деца , които да постигат мечтите си ?

Когато се приберете след дълъг изморителен ден в дома си , едното ви дете играе весело и щастливо , а другото е нещастно и плаче – при кое от двете отивате ?
При това, което плаче , нали ? Какво е посланието , което им давате ? Учите ги, че ако искаш нещо , трябва да ревеш и да правиш невероятна драма , за да го получиш .
Недейте да ги спасявате от нещастието . По - скоро ги научете , че щастливите хора получават това , което искат , и че нещастните хора не получават това , което искат .
Това е факт . Винаги използвам примера с Ричард Брансън , който казва : „ Аз не съм щастлив , защото съм богат , аз съм богат , защото съм щастлив “ .

Казвате , че връзката , която имаме с децата си , е най - важната връзка в живота ни ?

Нито една друга връзка в живота ни не може да се сравни с тази . Светът на децата ни е съставен от нашето подсъзнание и първият контакт , който установяваме с тях ,
е връзката между нашето и тяхното подсъзнание . Единственият начин , по който можете да помогнете на децата си , да направите нещо хубаво за тях , е чрез вашето съзнание .
Не можем да отглеждаме малките по някакъв стереотип , чрез заучени програми . Преди години , когато синът ми беше на 9 год . и се карахме , той ме погледна и ми каза :
„ Аз не съм те молил да създаваш деца “ . Това беше шок за мен . Затова първо бих попитал защо искате да имате деца или защо сте си създали деца ?
Едва ли е защото искаме да качваме снимки във фейсбук или за да показваме на другите хора колко добри родители сме . Искам да ви предложа отговора ,
но това просто е мое предположение . Може би там е ключът за успешното родителство .
Да имате дете , значи , че имате възможност да изживеете и изразите любовта си
към друго човешко същество безусловно . Това ще ви позволи да се научите как да обичате . Според мен децата ни учат точно на това . Значи още да искате този човек
да успее , да постигне мечтите си . Не вашите мечти . Не за нещо , което вие очаквате , а заради неговото щастие .

Коя е най - голямата грешка , която допускаме като родители ?

Често родителите се опитват да развият лявото полукълбо на мозъка на детето , а не дясното . Искат да го подготвят за света , учат го на езици , математика , на пиано ,
на плуване . . .  Горките деца се разкъсват така , а знаете ли какво искат ?
Иска да са си деца , а не възрастни . Мислим , че като ги направим възрастни толкова рано ,
ще ги защитим, когато пораснат . По - добре не учете децата си на каквото й да било .
Не е въпроса в това на какво ги учите , а по какъв начин вие присъствате в живота им .
Развивайте дясната половина на мозъка . Така ще ги направите човешки същества , а не машини , които действат и постигат . Така ще развиете тяхното усещане за себе си ,
да свикнат да имат взаимоотношения с вас и когато пораснат и срещнат някого , те ще чувстват , че заслужават да бъдат във връзка с даден човек .
Няма да се опитват да ви впечатляват или да полагат усилия и постигат какво ли не , за да бъдат обичани и да им се възхищават . Най - добрият пример ,
който можете да дадете на децата си , е да им покажете как да са в добри отношения , като вие самите общувате с тях и сте в отношения с тях .
Всъщност взаимоотношенията ни с другите и света са повлияни от тези с родителите ни . Отношенията между самите родители и тези с други членове на семейството ,
както и тези , съществували в предишни поколения , ни оказват голямо влияние . Учим се от родителите си , като наблюдаваме как те подхождат към различни предизвикателства .
Затова всяка нередност или безпокойство в биологичното семейство може да даде сериозни
и дълготрайни отражения върху живота и връзките на един човек .

Къде е границата между безусловната любов , за която говорите , и отглеждането на децата без контрол ?

Контролът с авторитет е проява на любов . Малките винаги се чувстват по - сигурни , ако са респектирани . Има една поговорка : „ Трябва да си достатъчно жесток ,
за да си истински мил ” . Ако обичам достатъчно децата си , трябва да съм силен , за да кажа
„ не ” и едновременно с това да ги обичам . Не забравяйте , че децата гледат родителите и копират тях . Не им давайте възможност да вземат сериозни решения . Децата имат нужда от възрастен човек, който да взема решения .
Инвестирайте време в това те да са деца . Ако едно дете не е имало шанса да бъде дете , никога няма да порасне . Важно е и да сте приемащи към тях , да сте любящи ,
а не плашещи . Друго важно нещо е постоянството . Не си сменяйте мнението , децата ще подушат това и ще започнат да си играят с вас . Научете ги ,
че техните действия имат последици . Така ще поемат отговорност за собствения си живот . И още нещо – не им давайте нещо само защото трябва да го направите .
Преди много години, когато дъщеря ми беше малка , един ден се прибрах бях изморен и й казах : „ Моля те , донеси ми чехлите “ . И тя ми каза : „ Не ! “ .
Почнах да я изнудвам . Обясних й , че когато е била много малка , всяка нощ е трябвало да седя до нея и да й чета приказки , за да заспи . Тя ме погледна в очите и каза :
„ Аз не съм те карала да правиш тези неща “ . Ако искате да дадете нещо на децата си , не им поставяйте ултиматуми : само ако си легнеш навреме , ще получиш еди - какво си ,
или ако си напишеш домашното , ще ти дам еди - какво си . Кажете им : искам да ти го дам това нещо , защото те обичам . Не бъдете родители по задължение . Ако го правите ,
защото ги обичате , те ще се чувстват благословени и обичани .



Разговора проведе Драгомира Иванова

Източник : 9m-bg.com