Ранното развитие на детето – спекулация или необходимост ?

Има безкрайно много разговори на темата ранно детско развитие . И още повече директни спекулации : но как от детето ще стане достоен човек , ако не го развиваме с всички сили ! И рядко се замисляме какво точно означава „ да го развиваме “ , а директно се хвърляме в битката – не може всички наоколо да грешат , нали ? И така започваме да воюваме – с детето , със самите нас : вече е на 4 , а още не познава буквите , скоро ще стане на 5 , а още не сме избрали музикален инструмент , на 6 е , а изобщо не е постоянен – все избира нещо и после се отказва от него . . .
Ето и едно интервю с Дима Зицер - руски психолог , в което той дава своята гледна точка за ранното детско развитие :

– Какво е ранното детско развитие – мит , мода или необходимост ?
– Това е просто още един начин за правене на бизнес . Ранното детско развитие върви ръка за ръка с представата , че човек , който е поставен в нормална , интересна среда , няма да се развие самостоятелно . Разбира се , че ще се развие , къде ще отиде .

– Това означава ли, че не вярваш в школите по ранно детско развитие ?
– Вярвам в това , че има страхотни учители и преподаватели . Ето например случайно попаднах на едно съботно занимание „ Заедно с мама “ . Идват майки и татковци с децата си , пуска се музика , всички много се забавляват . Това е чудесно . Как може да съм против ? Но животът сам по себе си е едно студио за ранно развитие . Хубаво ли е да рисуваме заедно с децата ? Естествено . А да шием заедно ? Страхотно . Да готвим ? Истинско удоволствие . Да се въргаляме на дивана и да се гъделичкаме ? Незабравимо преживяване .

– Когато ме питат къде водя детето си и аз отговоря , че никъде , много често срещам недоумение – а защо не го водиш ? И сякаш трябва да се оправдавам . . .
– Просто в много чичковци и лелички има строга идея къде трябва да ходи твоето дете , за да се развива . И ако ги питаш : „ А какво ще стане , ако не ходи там ? “ , отговорът ще бъде :
„ Ама как може да питате такова нещо ? “ . Защото абсолютно нищо няма да се случи .
Детето не живее в безвъздушно пространство – то се разхожда с мама , гледа света около себе си , набира впечатления . Които съвсем не са по - маловажни от тези от ранното детско развитие .

– Тези школи се появиха преди няколко години и набраха огромна популярност . Защо ?
– Много е лесно да се „ хванат “ родителите . Във всеки от нас има една много истинска тревожност . Ние се тревожим , че нещо не правим като хората , че лишаваме децата си от нещо . Много лесно се поддаваме на подобни идеи . Самото държавно образование манипулира тревожността ни .

– Как ?
– Например чрез нормите , които има за първи клас – детето вече трябва да познава буквите . Това е нещо много удивително – че защо тогава ни е нужно училището ? Пикът се достига , когато от 14 – 15 - годишни деца се очаква да знаят какви искат да станат в живота . На мен ми се струва , че на тази възраст човек не трябва да знае какъв ще стане , точно обратното трябва да търси и проверява всеки свой интерес .
Нашите родители и баби много се гордееха с това , че в трудовата им книжка има само едно или две работни места . Само помислете – 1 – 2 ! Това означава , че човек не е видял нищо ново . А в човека са заложени развитието и промяната .
Нима не може да размислим по определена тема ?
А начините на манипулация са най - различни . Например казваме на детето : „ Щом си казал нещо , то трябва да го направиш ! “ . Наистина ли ? А не може ли да промени мнението си ?
Не е ли човешко да решиш нещо , а после да помислиш и да разбереш , че си сбъркал ?
Друг е въпросът как да го направиш така, че да не нарушиш поет ангажимент и да не навредиш . Човешко е да грешим и да се променяме .
„ Той се записа на музика , а сега иска да се откаже . И ние му казахме , че трябва да
продължи . “
Като това се прилага дори за заниманията на 4 - годишни деца . И дори прилагаме манипулации : „ Ти сам поиска ! “ или „ Нали се разбрахме “ . А той нищо не е искал , просто обича мама и ? се е доверил , защото тя е много важен човек в живота му .
А ако се замислим – какво всъщност означава да си дете ? Детството е времето , в което шумим , играем си с нещо , после го зарязваме и избираме друго забавление , а понякога и няколко наведнъж . И далеч не е нужно децата да са мънички 3 - годишни възрастни , които по цял ден да седят кротко и вече да са установили нещото , което ще ги интересува цял живот . . .

– Т . е . родителят трябва , от една страна , да не пречи , а от друга – да предостави възможност за развитие , така ли ? Или самият родител трябва да се развива ?
– Точно така , браво на теб  :-)  Родителят трябва да осъзнава собствения си интерес и с удоволствие да се занимава с нещата , които му харесват . Това е най - добрият пример , който можем да покажем на човек . Има едно изречение от Мопасан : „ Чуждата страст запали и него самия “ . Детето ще се запали със сигурност . А дори да не хареса вашето занимание , то ще получи потвърждение , че е страхотно да правиш това , което ти носи радост и те развива .
Трябва ли да развивате детето ? Не , не трябва . Отговорът звучи банално : „ По - добре развивайте себе си “ ,  но това е истината . Трябва да се живее весело .

– Сигурно си запознат с книгата „ След 3 г . е вече късно “ , която плаши много родители с това , че са закъснели . Има ли според теб определена възраст , след която е късно да се учи ? Например казват , че най - късно на 3 –  4 години детето трябва да започне да учи
чужди езици .
– През XIX век е живяла една велика , според мен жена – Аделаида Симонович , която е основала първите детски градини в Русия . Според нея няма нужда да се тревожим за чуждите езици . Когато детето стане на 6 – 7 години , е чудесно време за въвеждането на втори език , защото тогава то ще разбира за какво му е нужен той – за да разговаря и да се разбира с други хора . Разбира се , че е по - добре да се започне да се учи на 8 вместо на 45 г . Но имайте предвид и друго – в днешно време е трудно дете да не научи чужд език – с музиката , която слуша , и филмите , които гледа , с комуникацията с чужденци .
Има ли нещо , за което има пределна възраст да се научи ? Когато се занимавах с музика ,
най - възрастният ученик беше на 54 години и беше започнал преди 2 . Просто тогава е разбрал , че цял живот е искал да се занимава с музика и е дошло времето да го направи . Аз смятам , че никога не е късно – стига да имаме физическата възможност за това .

– А таблетите и компютърните игри ? Детето иска да играе игра на таблета и строи къщичка , а майката иска да го заведе на кръжок по ранно развитие ?
– Ако човек по цял ден си седи вкъщи и играе от сутрин до вечер , трябва да разберем какво толкова сме му направили ( или не сме направили ) , за да предпочита да прави това , вместо да е с нас . А и в крайна сметка с компютърните игри детето също се развива . Дали съм фен на игрите ? Не , но разбирам , че няма нито едно достоверно изследване , което да потвърждава , че таблетите вредят на децата . А и в крайна сметка , вие сте тези , които сте дали таблета на детето си . Ако искате да го откъснете от него , то правете нещо толкова интересно , че детето самo да поиска да е с вас .

– Последен въпрос . Да приемем , че родителите прочитат този текст и разбират , че не е редно насила да развиват детето си – това ще се случи , така или иначе . Но им е трудно да разберат кога точно прекаляват . Можеш ли да ни подскажеш контролни въпроси , които майките и татковците могат да си задават, за да не залитнат отново ?
– Главният въпрос винаги е „ Защо ? “ . Например , ето , ние тичаме към занятието за ранно развитие , вече закъсняваме , а 4 - годишното ни хлапе се зазяпва по пеперуда и спира , за да я погледа . Повечето от нас по инерция ще занервничат : „ Ама какво правиш ? По - бързо ! “. А ако в този момент си зададем въпроса „ Защо? “ , всичко ще си застане на мястото . Ако бързаме , защото закъсняваме за развитието на детето си , можем да се успокоим  – разглеждайки пеперудата , то прави точно това – развива се и научава нови неща .
Следващият въпрос : „ На какво го уча в момента ? “ . Родителите много обичат да говорят :
„ Той трябва да научи това . Как да го науча на онова . . . “ . А всъщност не се замислят – на какво учим детето си , когато го караме да прекъсне заниманието си , за да изпълни задачата , която сме му поставили и НИЕ смятаме за важна . . . Учим го да се подчинява
на чуждата воля , на този , който е в по - силна позиция. Ето на какво .
И последният въпрос : „ Какво правя в момента ? “ . Какво правя , когато лежа на дивана и го отпращам да чете книга в стаята си . Всъщност се опитвам да се отърва от него . Бъдете откровени със себе си . И после пак можете да се отървете от него , но поне му позволете да се занимава с нещо , което му е интересно на него , а не с нещо , което вие смятате за „ полезно “ . Или пък се ужасете от това : „ Леле , наистина ли , току - що просто го отпратих , за да не ме занимава “ , изключете телевизора , оставете сандвича настрани и обърнете внимание на детето си .

Дима Зицер е директор на Института за неформално образование в Санкт - Петербург . Той е завършил педагогически университет и Санкт - Петербургската театрална академия . Доктор е на педагогическите науки . Смята, че образованието е изкуство - пресечна точка на психологията , театъра и педагогиката .

Източник : по материали на сайта parvimir.ru

Източник : cleverbook.net