Въглехидрати, мазнини, протеини
Всеки един от тези елементи е съществен за един здравословен режим, като сложните въглехидрати са в неговия център.
Но с промените, дължащи се на възрастта, някои данни от нашите ежедневни нужди също се променят.
Ние започваме да имаме по-голяма нужда от някои елементи и по-малка от други.
Въглехидратите снабдяват тялото с най-значителната и най-пряко използваема енергия, а тези, които имат целулозни съставки,
поддържат чистотата и здравето на хранопровода.
Те са лесносмилаеми, превръщат се в гликоза и се абсорбират директно от кръвта, захранвайки мозъка, нервната система и мускулите.
Гликозата помага на организма да изгори по-плътните съставки - мазнините. Известно количество гликоза, превърнато в гликоген, се натрупва в мускулите и черния дроб.
Простите въглехидрати най-бързо се превръщат в гликоза, като в началото моментално ни пришпорват, после идва реакция на умора.
Сложните въглехидрати, съставени от скорбяла и целулоза, по-бавно се преобразуват в гликоза, произвеждайки енергия по-дълго време.
При условие, че не са прекалено рафинирани, те са съкровище от витамини, минерали и целулоза и, забавяйки абсорбирането на гликозата,
те осигуряват добър чревен транзит.
Потребност за ден
Основната част на нашия режим трябва да се състои от сложни въглехидрати — най-малко 60% от всички калории за деня.
Източници
Въглехидратите изобилстват във всички зеленчуци, плодове, зърнени храни и ядки; в пълноценните зърнени храни като небеления ориз и овесените ядки,
както и в хляба и сладкишите, направени от тях.
Простите въглехидрати се намират в обикновената захар, обработената меласа и царевичния сироп. Суровата меласа,
медът и кленовият сироп обединяват някои хранителни елементи с прости въглехидрати.
Внимание: 70% от захарите днес са скрити в индустриално преработени храни, като консервирани плодове, салами и почти всички зърнени.
Мазнините омекотяват всяка клетка и ни снабдяват с най-концентрираната форма на енергия.
Мазнините смазват, изолират и предпазват всички наши тъкани. Те помагат на организма да абсорбира разтворимите в мазнина витамини.
Те се състоят от два вида мастни киселини: наситени (т.е.твърди при стайна температура, от животински произход; маслото и сланината са част от тях);
и ненаситени (течни при стайна температура, от растителен произход).
Наситените мазнини съдържат холестерин, восъкоподобна субстанция, необходима за нашето здраве, и ключова съставка на половите ни хормони,
но когато е в излишък води до хронични, понякога фатални заболявания на сърцето и артериите. Ненаситените мазнини са лишени от холестерин
и до известна степен могат да намалят холестерина, носен от кръвта,. Само те съдържат линолеинова киселина, тази „основна" мастна киселина,
която ние трябва да извлечем от храната и която е необходима за растежа и нормалния метаболизъм, както и за кръвта, артериите и здравите нерви.
Потребност за ден
Една супена лъжица растително течно ненаситено масло е достатъчна, за да ни снабди с желаната доза линолеинова киселина.
След като мазнините ни дават два пъти повече калории на грам, отколкото въглехидратите, нашата дневна доза не трябва да надхвърля 25% от общото количество калории.
Източници
Умерена употреба на растителни масла, особено полиненаситените масла от царевица, слънчоглед и соя.
Маслата от фъстъци, маслини и сусам са недотам течни и трябва да се използват скъпернически.
Избягвайте палмовото и кокосовото масла, които са почти твърди и се прибавят към индустриално преработените храни.
Протеините изграждат, възстановяват и поддържат клетките на всички тъкани на тялото.
Те се състоят от 22 аминокиселини, които подменят старите клетки с нови в кожата, мускулите, костите, хрущялите, кръвоносните съдове и вътрешните ни органи.
Аминокиселините участват и в изграждането на хормоните и ензимите, необходими за всички химически процеси в организма.
Протеините дават и спомагателна енергия в случай, че се изчерпят резервите от мазнини и въглехидрати. Подобно изчерпване не е желателно,
тъй като ние не можем да складираме протеини, а всеки ден трябва да възстановяваме нашите запаси.
Хранителен режим, уравновесен на мазнини и въглехидрати, ни спасява от необходимостта да изчерпваме протеините, с които разполагаме.
Потребност за ден достатъчни са 35 — 55 грама.
Протеините трябва да съставляват 15-20% от ежедневните ни калории.
Прекалено богат на протеини режим, може да умори бъбреците. Той ускорява и загубата на калций от костите, което може да доведе до остеопороза.
Източници
Тялото е способно да произвежда повечето от аминокиселините. Девет от тях обаче трябва да бъдат извлечени от храната и се асимилират по-добре,
когато са поети едновременно.
Пълни протеини се наричат храните, които съдържат тези девет „съществени" аминокиселини: риба, птици, говеждо, яйца, мляко, кисело мляко и сирене.
Растителните протеини не са пълни, но някои комбинации от тях съдържат също толкова богат източник на протеини и основните аминокиселини.
Ето една примерна базова комбинация: зеленчуци (грах, леща,зрял боб) със зърнени храни (ориз, жито, царевица, овес).
Повечето от храните са комбинация от трите, като един от тях преобладава. Картофите например съдържат малко мазнини, няколко грама протеини,
но десет пъти повече въглехидрати.
Тези три елемента понякога са по-добре балансирани: спанакът е наполовина протеини и наполовина въглехидрати и нищожно съдържание на мазнини.
Само няколко храни съдържат един единствен елемент: растителните масла - мазнини, моруната - протеини: а динята е почти „чист въглехидрат".
Всеки един от тези елемента носи неудобства: протеините могат да предизвикат излишък на животински протеини; мазнините — излишък на наситени мазнини;
простите въглехидрати — излишък на захар, придружен от липса на целулоза. Многото калории, внесени от тези елементи, ще ви залепят излишни килограми.
Ситуацията е отчайваща. 62% от калориите, които ние консумираме, произхождат от захарта, алкохола и животинските мазнини.
Това означава, че повече от половината от нашата храна няма никаква хранителна стойност, нито пък целулоза;
само 38% от нашия хранителен порцион биха могли да покрият изцяло нуждите ни от храна.
Ние не бихме могли толкова бързо да изкопаем гроба си с лопати, колкото бързо го правим с вилиците си.
Ситуацията е опасна за нас и за нашите деца.
Ние трябва да реформираме хранителните си навици.
Р.Савова
Още за: въглехидрати, мазнини, протеини:
Тази диетае буквално диетата на д-р Аткинс, има невероятен ефект.
Но върнеш ли се към нормалния си начин на хранене, си връщаш и килограмите.
Но с промените, дължащи се на възрастта, някои данни от нашите ежедневни нужди също се променят.
Ние започваме да имаме по-голяма нужда от някои елементи и по-малка от други.
Въглехидратите снабдяват тялото с най-значителната и най-пряко използваема енергия, а тези, които имат целулозни съставки,
поддържат чистотата и здравето на хранопровода.
Те са лесносмилаеми, превръщат се в гликоза и се абсорбират директно от кръвта, захранвайки мозъка, нервната система и мускулите.
Гликозата помага на организма да изгори по-плътните съставки - мазнините. Известно количество гликоза, превърнато в гликоген, се натрупва в мускулите и черния дроб.
Простите въглехидрати най-бързо се превръщат в гликоза, като в началото моментално ни пришпорват, после идва реакция на умора.
Сложните въглехидрати, съставени от скорбяла и целулоза, по-бавно се преобразуват в гликоза, произвеждайки енергия по-дълго време.
При условие, че не са прекалено рафинирани, те са съкровище от витамини, минерали и целулоза и, забавяйки абсорбирането на гликозата,
те осигуряват добър чревен транзит.
Потребност за ден
Основната част на нашия режим трябва да се състои от сложни въглехидрати — най-малко 60% от всички калории за деня.
Източници
Въглехидратите изобилстват във всички зеленчуци, плодове, зърнени храни и ядки; в пълноценните зърнени храни като небеления ориз и овесените ядки,
както и в хляба и сладкишите, направени от тях.
Простите въглехидрати се намират в обикновената захар, обработената меласа и царевичния сироп. Суровата меласа,
медът и кленовият сироп обединяват някои хранителни елементи с прости въглехидрати.
Внимание: 70% от захарите днес са скрити в индустриално преработени храни, като консервирани плодове, салами и почти всички зърнени.
Мазнините омекотяват всяка клетка и ни снабдяват с най-концентрираната форма на енергия.
Мазнините смазват, изолират и предпазват всички наши тъкани. Те помагат на организма да абсорбира разтворимите в мазнина витамини.
Те се състоят от два вида мастни киселини: наситени (т.е.твърди при стайна температура, от животински произход; маслото и сланината са част от тях);
и ненаситени (течни при стайна температура, от растителен произход).
Наситените мазнини съдържат холестерин, восъкоподобна субстанция, необходима за нашето здраве, и ключова съставка на половите ни хормони,
но когато е в излишък води до хронични, понякога фатални заболявания на сърцето и артериите. Ненаситените мазнини са лишени от холестерин
и до известна степен могат да намалят холестерина, носен от кръвта,. Само те съдържат линолеинова киселина, тази „основна" мастна киселина,
която ние трябва да извлечем от храната и която е необходима за растежа и нормалния метаболизъм, както и за кръвта, артериите и здравите нерви.
Потребност за ден
Една супена лъжица растително течно ненаситено масло е достатъчна, за да ни снабди с желаната доза линолеинова киселина.
След като мазнините ни дават два пъти повече калории на грам, отколкото въглехидратите, нашата дневна доза не трябва да надхвърля 25% от общото количество калории.
Източници
Умерена употреба на растителни масла, особено полиненаситените масла от царевица, слънчоглед и соя.
Маслата от фъстъци, маслини и сусам са недотам течни и трябва да се използват скъпернически.
Избягвайте палмовото и кокосовото масла, които са почти твърди и се прибавят към индустриално преработените храни.
Протеините изграждат, възстановяват и поддържат клетките на всички тъкани на тялото.
Те се състоят от 22 аминокиселини, които подменят старите клетки с нови в кожата, мускулите, костите, хрущялите, кръвоносните съдове и вътрешните ни органи.
Аминокиселините участват и в изграждането на хормоните и ензимите, необходими за всички химически процеси в организма.
Протеините дават и спомагателна енергия в случай, че се изчерпят резервите от мазнини и въглехидрати. Подобно изчерпване не е желателно,
тъй като ние не можем да складираме протеини, а всеки ден трябва да възстановяваме нашите запаси.
Хранителен режим, уравновесен на мазнини и въглехидрати, ни спасява от необходимостта да изчерпваме протеините, с които разполагаме.
Потребност за ден достатъчни са 35 — 55 грама.
Протеините трябва да съставляват 15-20% от ежедневните ни калории.
Прекалено богат на протеини режим, може да умори бъбреците. Той ускорява и загубата на калций от костите, което може да доведе до остеопороза.
Източници
Тялото е способно да произвежда повечето от аминокиселините. Девет от тях обаче трябва да бъдат извлечени от храната и се асимилират по-добре,
когато са поети едновременно.
Пълни протеини се наричат храните, които съдържат тези девет „съществени" аминокиселини: риба, птици, говеждо, яйца, мляко, кисело мляко и сирене.
Растителните протеини не са пълни, но някои комбинации от тях съдържат също толкова богат източник на протеини и основните аминокиселини.
Ето една примерна базова комбинация: зеленчуци (грах, леща,зрял боб) със зърнени храни (ориз, жито, царевица, овес).
Повечето от храните са комбинация от трите, като един от тях преобладава. Картофите например съдържат малко мазнини, няколко грама протеини,
но десет пъти повече въглехидрати.
Тези три елемента понякога са по-добре балансирани: спанакът е наполовина протеини и наполовина въглехидрати и нищожно съдържание на мазнини.
Само няколко храни съдържат един единствен елемент: растителните масла - мазнини, моруната - протеини: а динята е почти „чист въглехидрат".
Всеки един от тези елемента носи неудобства: протеините могат да предизвикат излишък на животински протеини; мазнините — излишък на наситени мазнини;
простите въглехидрати — излишък на захар, придружен от липса на целулоза. Многото калории, внесени от тези елементи, ще ви залепят излишни килограми.
Ситуацията е отчайваща. 62% от калориите, които ние консумираме, произхождат от захарта, алкохола и животинските мазнини.
Това означава, че повече от половината от нашата храна няма никаква хранителна стойност, нито пък целулоза;
само 38% от нашия хранителен порцион биха могли да покрият изцяло нуждите ни от храна.
Ние не бихме могли толкова бързо да изкопаем гроба си с лопати, колкото бързо го правим с вилиците си.
Ситуацията е опасна за нас и за нашите деца.
Ние трябва да реформираме хранителните си навици.
Р.Савова
Още за: въглехидрати, мазнини, протеини:
Тази диетае буквално диетата на д-р Аткинс, има невероятен ефект.
Но върнеш ли се към нормалния си начин на хранене, си връщаш и килограмите.
Коментари
Публикуване на коментар