Не се карайте на децата, прегръщайте ги
Hикое дете не се ражда лошо . Белите и непослушанието идват по - късно , винаги като следствие – най - вече на родителското поведение , но и на естествените етапи от развитието на детето .
Снимка: ThinkStock
Напълно в реда на нещата е до вчера послушното дете... ,
да започне да казва ясно „ не “ и да тропа с краче .
Това е неговият начин да покаже на света и родителите си , че вече не е като плюшена играчка , а истинско , мислещо , отделно същество със свое мнение по важните въпроси като яденето , обличането на якето и избора на играчки .
Обикновено в такива ситуации родителите попадат в порочната игра на нерви , в която всъщност няма победители .
Или родителят се предава и губи авторитета си като омеква или детенцето се разплаква и се примирява да потисне собственото си желание само и само мама да спре да крещи .
Ако обаче само за секунда успеете да потиснете желанието си да се наложите , ще си дадете сметка , че детето ви не ви прави напук , то просто има различни от вашите желания .
А това е съвсем , съвсем естествено .
За да избегнете бурите – може би не всички , но поне голяма част от тях , вместо да крещите , прегърнете детето си .
Снимка: ThinkStock
Още преди то да се е изнервило , преди вие да сте повишили тон и мирът вкъщи да е отишъл по дяволите – прегърнете го .
Това ще го успокои , ще ви помогне и на вас непосредствено след това да му обясните спокойно защо не може да излиза по сандали в снега и ще ви помогне заедно да се измъкнете от една ситуация , в която , както вече споменахме , няма победители .
Има и друг, много класически случай , при който децата започват да се държат зле – когато искат да привлекат вниманието на родителите си .
Склонни сме да не обръщаме внимание на едно послушно и потънало в играта си дете .
Не го хвалим , не го поощряваме , не изразяваме удовлетворението си от добротата му .
Едва ли не го приемаме за даденост .
В мига , в който нещо се счупи , бумне , по - малкото дете се разплаче или нещо се разлее , всички налични родители скачат и започват да търсят сметка от детето какво се е случило .
Децата бързо виждат тази зависимост и започват да я използват когато искат да прекарат малко време с мама и тати , било то и ако трябва да ги слуша как му се карат .
Не можем да ги виним , нали !
Снимка: ThinkStock
Затова и прегръдката е много по - добрият отговор от караницата . Разбира се , не и преди да сте обяснили ясно , че чупенето , биенето и прочее агресивни постъпки не са добри . Но не с много думи и винаги последвани от силна прегръдка .
Децата ни имат нужда от нас по пътя си към израстването . Нека не им обръщаме внимание само когато трябва да им се скараме за нещо .
източник : Велина Томова
edna.bg
Напълно в реда на нещата е до вчера послушното дете... ,
да започне да казва ясно „ не “ и да тропа с краче .
Това е неговият начин да покаже на света и родителите си , че вече не е като плюшена играчка , а истинско , мислещо , отделно същество със свое мнение по важните въпроси като яденето , обличането на якето и избора на играчки .
Обикновено в такива ситуации родителите попадат в порочната игра на нерви , в която всъщност няма победители .
Или родителят се предава и губи авторитета си като омеква или детенцето се разплаква и се примирява да потисне собственото си желание само и само мама да спре да крещи .
Ако обаче само за секунда успеете да потиснете желанието си да се наложите , ще си дадете сметка , че детето ви не ви прави напук , то просто има различни от вашите желания .
А това е съвсем , съвсем естествено .
За да избегнете бурите – може би не всички , но поне голяма част от тях , вместо да крещите , прегърнете детето си .
Още преди то да се е изнервило , преди вие да сте повишили тон и мирът вкъщи да е отишъл по дяволите – прегърнете го .
Това ще го успокои , ще ви помогне и на вас непосредствено след това да му обясните спокойно защо не може да излиза по сандали в снега и ще ви помогне заедно да се измъкнете от една ситуация , в която , както вече споменахме , няма победители .
Има и друг, много класически случай , при който децата започват да се държат зле – когато искат да привлекат вниманието на родителите си .
Склонни сме да не обръщаме внимание на едно послушно и потънало в играта си дете .
Не го хвалим , не го поощряваме , не изразяваме удовлетворението си от добротата му .
Едва ли не го приемаме за даденост .
В мига , в който нещо се счупи , бумне , по - малкото дете се разплаче или нещо се разлее , всички налични родители скачат и започват да търсят сметка от детето какво се е случило .
Децата бързо виждат тази зависимост и започват да я използват когато искат да прекарат малко време с мама и тати , било то и ако трябва да ги слуша как му се карат .
Не можем да ги виним , нали !
Затова и прегръдката е много по - добрият отговор от караницата . Разбира се , не и преди да сте обяснили ясно , че чупенето , биенето и прочее агресивни постъпки не са добри . Но не с много думи и винаги последвани от силна прегръдка .
Децата ни имат нужда от нас по пътя си към израстването . Нека не им обръщаме внимание само когато трябва да им се скараме за нещо .
източник : Велина Томова
edna.bg
Коментари
Публикуване на коментар